Each year thousands flock to Rila Monastery in Bulgaria to pray for cure, to light a candle for health, to help them with infertility or simply to see and make a donation to the monastery. According to the popular belief the monastery "St. Ivan Rilski" helps mostly the childless and infirm. Such is one of the legends I was told during one of my visits there.
Great sadness weighed on a peasant from the region of Samokov, who came to pray for his child. His son was three years old but still couldn.t walk. Neither doctors nor the various medications and massages could help him get on his feet.
The father was so desperate that he consideredif it wouldn.t be better for the child to leave this world and not to pull the life.s weight. Then he was told by a friend about the Rila Monastery and the saint whose relics healed the lame, and on the eve of Easter he went there with the child and his wife. The boy was put near the relics of the saint and the end of the liturgy, everybody expected him to get up, but¡¦ nothing happened. The mother wept in grief and the father was despondent. But then the child grabbed the tablecloth over the relics and started trying to get up. And on the third attempt the miracle happened. The father was so grateful to the saint of Rila monastery that he made a great gift on the same day.
Following the example of Svetlyo Kantardjiev, I decided to make a monetary donation to the temple where the saint lived that is situated in a cave,. A friend of mine even joined the campaign for the "Kyustendil Room" exposition by donating authentic household items along the lines of the generous Violeta Georgieva. The clerks from the monastery humbly thanked and said the few I give for them and God means a lot.
понеделник, 27 май 2013 г.
вторник, 21 май 2013 г.
Тайланд – фестивалът на маймуните
Помните ли страхотният български филм “Маймуни през зимата”. В него разбира се нямаше ни една
животно, защото това си беше чиста метафора. Сетих се за него, когато подходих
към днешната тема. Мястото, за което стягаме багажа днес, е тайландският град
Лопбури и повярвайте ми, там представителите на този животински вид съвсем не
са метафора:) Повече от 20 години в
последната неделя на есента
се организира луксозен празничен банкет. И на него, забележете, поканени са не
местните първенци, а… дългоопашатите макаци от областта. Жителите на всички
квартали, намиращи се около кхмерския храм Пра Пранг Сем Йот, донасят огромни
количества плодове, зеленчуци и всякакви други лакомства и правят маймунско
празненство. Според стари предания, в далечни времена армията от маймуни,
подарена на бог Рама от вожда на това животинско племе, му помага да победи
враговете си. Признателните тайландци не забравят тази помощ и вече 20 години
се отблагодаряват по достойнство на местните дългоопашатковци. И организацията
на събитието не е на принципа който дойде. До над 2000 макаци си изпраща
официална писмена покана, като към нея задължително се прикрепя пакетче с порция
кашу J
Остава загадка как поканените
разбират посланието, но е факт, че никога не пропускат тържеството, нито
пък закъсняват. Както се казва, добрите новини винаги идват бързо – даже и в
гората, в това число и за туристите, които всяка есен се стичат тук, за да
станат свидетели на това нетрадиционно и интересно шоу. И благодарните гости
превръщат мероприятието в истинско приключение – докато хапват и пийват, те се
катерят по дърветата и замерят публиката с остатъците от храната и металните
кутии от напитките, някои даже се качват на главите им в буквалния смисъл на
думите. Абе друго си е, когато дедите ти със заслугите си са ти осигурили
благоденствие – макар и само веднъж в годината.
четвъртък, 9 май 2013 г.
Йемен – там, където природата си почива
Ако са ви омръзнали традиционните европейски туристически приключения и ви се иска да опитате нещо ново, имам предложение, което със сигурност ще ви заинтригува. Сокотра – малък йеменски остров в Индийския океан, където природата се е отприщила напълно, а хората са успели да съхранят невероятните й творения. В превод от езика на местните името на това късче земя сред водната шир означава остров на блаженството. И наистина как по-точно може да се определи престоя на подобно екзотично и красиво място – сред слънце, море и сред странни дървета с формата на гъби. А за да е пълно и истинско блаженството помага и местният храст – лек наркотик, който стимулира доброто настроение. Обикновено в следобедните часове по-голямата част от мъжете на острова изглеждат като болни, с подута буза – защото по стара традиция дъвчат листата на този храст. Интересно е, че дълго време това спокойно и уютно местенце сред океана не е било известно на света, а безспорен факт е, че и до днес то си остава не особено добре проучено. Чак в края на 90-те години на миналия век е осъществена първата по-сериозна научна експедиция там, макар че през седемдесетте години на Сокотра е имало съветска военна база. Учените буквално били шокирани от това, което видели – неповторимо буйство на природата. Повечето от растенията там са ендемични, тоест не се срещат в никое друго кътче на земната шир. И до момента по-голямата част от флората и фауната на този райски кът си остават неизследвани. От няколко години насам аборигените развиват екотуризъм и често островът предлага доста нетрадиционни гледки – около модерното летище обикалят стада от диви кози, които са толкова ненаситни, че често проникват в палатките на туристите и дъвчат каквото им попадне. Ако ви дърпа дивата природа и не се притеснявате от това сутринта в палатката ви да проникне някоя прегладняла йеменска коза – Сокотра е вашето място.
петък, 3 май 2013 г.
Загадъчният храм и вълшебните залези
В древни времена жителите на живописния индонезийски остров
Бали били твърдо убедени, че всичките им злощастия и неволи идват от недрата на
океана. Сигурно и затова решили да построят на една от крайбрежните скали храм,
където местните монаси да гонят с молитвите си злото от острова и да
умилостивяват боговете. Така се появил колоритният и тайнствен храм Танах Лот –
в превод храм на земята в океана. И наистина от светилището в морските води до
твърдината на острова може да се достигне само по един много тесен провлак, при
това само по време на отлив. До края на миналия век Танах Лот е главният храм
на Бали и се смята, че страната му, която гледа към островната част, е
посветена на бога на планините Гунунг, а тази към морето е в чест на богинята
на океана Батаре. Според една от легендите мястото съвсем не е избрано случайно
– както при почти всички храмове,
- от дълбините на водата се появила ярка светлина. Когато хиндуисткият
свещеник, по чиято инициатива е съградено святото място, се приближил, видял, че всъщност
светлината идва от близкия скалист остров. Така на върха на скалата се появява
уединеният храм, скрит в гъстата зеленина на дърветата. Днес вита стълба,
издълбана в скалите, води към Танах Лот, но не всеки има привилегията да се
изкачи по нея. Туристите трябва да се задоволят само със съзерцанието на
светинята от подножието и с възможността да се насладят на красивата гледка по
залез-слънце. На фона на притъмняващото вечерно небе и последните лъчи на
залязващото слънце храмът придобива наистина магически и вълшебни очертания.
Картината е изумително красива и мнозина идват тук главно за да се насладят на
неповторимата гледка.
четвъртък, 25 април 2013 г.
Заливът на Акулите
В миналото мореплаватели и пътешественици наричали това
райско кътче в Австралия с не особено ласкави имена – заливът на отчаянието,
мъртвият край, линията на разочарованието. Днес обаче това загадъчно
ъгълче е притегателен център за стотици
хиляди туристи от цял свят и носи името Шарк бей, или Заливът на акулите.
Прието е, че последното си име плажът получава благодарение на моряците от
екипажа на британски кораб, които, след като акостирали на брега, веднага се
втурнали да ловят риба. И… уловили гигантска акула – явно фантазията на
рибарите от стари времена е богата :) Според другата и далеч по-достоверна версия
наименованието идва от това, че във водите около Шарк бей се срещат над десет
вида от този кръвожаден морски вид, включително и свирепата тигрова
акула. На пръв поглед това не особено голямо като площ кътче от южния континент
с нищо не се различава от други подобни по целия свят. Кое обаче го прави
интересно и привлекателно за туристите, а и става причина да бъде включено в
списъка на обектите, представляващи световно културно наследство? Това
безспорно е уникалната екосистема, която обаче няма да видите там, където
очаквате. Великолепни цветни поляни и прекрасен зелен килим, но – под водата,
повече от 400 кв. м на морското дъно са покрити с тях. На живописните подводни
ливади живеят различни видове раци и малки рибки. Разрушавайки общоприетия мит
за невъзможността да оцеляват заедно, водите в района се обитават едновременно
и от делфини, и от акули, а през миграционния период тук пристигат и китовете и
морските костенурки, които се отправят към брега, за да снесат там своите
яйца. Цялата крайбрежна ивица е осеяна и
с разнообразни тъмносиви “камъни” – така наречените “строматолити”, които никъде по света не
може да видите в такова
количество и многообразие. Това е и единственото сигурно нещо в Шарк бей
– красотата и неповторимостта, уловът на акули – не толкова :)
четвъртък, 18 април 2013 г.
Унгарската приказка
Балатон е може би най-известното като име европейско езеро, вероятно заради старата си социалистическа слава, когато много наши сънародници поемаха натам в невъзможност да го направят на Запад, но в същото време не достатъчно популярно и познато като съвременна туристическа дестинация. А повярвайте има защо.
Езерото е наистина удивително място за почивка – едно от малкото, чието дъно е постлано със ситен, приятен за докосване и копринено мек морски пясък. И това не е случайно – пясъкът се е запазил отпреди милиони години, когато на мястото на това уникално красиво унгарско езеро е имало море. Като
известен курортен център Балатон се утвърждава още в началото на 19 век, когато става силен притегателен център за туристи не само от Унгария, но и от околните страни. Не особено голямо – дължината му е към 80 метра, а дължината около 15 – с температура на водата през летния сезон, варираща между 25-30 градуса, и с плавно нарастващата си дълбочина на южния бряг, то се е превърнало в идеално място за почивка особено на семейства с малки деца. В околностите на водоема от тази страна са построени множество луксозни хотели, почивни станции, а в живописните и романтични местности около него са разположени няколко къмпинга. Щедро е надарила природата и северната страна на водната перла – там извират множество минерални извори и според местните жители именно термалната вода придава на прочутите местни вина онзи особен аромат, с който те са известни по цял свят. Най-голямата ценност на този красив курорт обаче е не толкова водата, даже не и лековитите извори, а неописуемото усещане за спокойствие и духовност, което витае около него. Може би и това е причината да наричат Балатон унгарската приказка.
известен курортен център Балатон се утвърждава още в началото на 19 век, когато става силен притегателен център за туристи не само от Унгария, но и от околните страни. Не особено голямо – дължината му е към 80 метра, а дължината около 15 – с температура на водата през летния сезон, варираща между 25-30 градуса, и с плавно нарастващата си дълбочина на южния бряг, то се е превърнало в идеално място за почивка особено на семейства с малки деца. В околностите на водоема от тази страна са построени множество луксозни хотели, почивни станции, а в живописните и романтични местности около него са разположени няколко къмпинга. Щедро е надарила природата и северната страна на водната перла – там извират множество минерални извори и според местните жители именно термалната вода придава на прочутите местни вина онзи особен аромат, с който те са известни по цял свят. Най-голямата ценност на този красив курорт обаче е не толкова водата, даже не и лековитите извори, а неописуемото усещане за спокойствие и духовност, което витае около него. Може би и това е причината да наричат Балатон унгарската приказка.
вторник, 9 април 2013 г.
Планинска застраховка
Старите хора казват: “Морето не е до колене”, визирайки опасностите, които то носи. Разбирачите обаче знаят, че същото, даже в много по-голяма степен, важи и за планината. Планината ни изкушава със своята белота и свежест и с възможностите, които ни дава за зимни развлечения и спортове, и през зимата, и през лятото – с възможностите за различни преходи, планинско колоездене, катерене и прочие. Много пъти сме говорили за това, че районът около Цигов чарк дава безчет възможности и за практикуване на зимни спортове, че хотелите му са идеална отправна точка за различни варианти на туристически преходи, посещения на исторически и природни забележителности. И колкото и приятни да са тези занимания, трябва да си признаем, че в планината никога няма гаранция за това, че няма да се случи някаква злополука. И не че човек трябва да тръгва на почивка, разходка или пък на преход там, да се спуска по ски пистата или пък нещо друго с идеята, че задължително ще му се случи нещо лошо, но пък застраховката си е хубаво нещо. Затова хората са измислили така наречената планинска застраховка. Става въпрос за символична сума от около 15 лева за три месеца, която обаче ви гарантира безплатна помощ при евентуално възникнала злополука или здравословен проблем. Да не дава господ, както казват старите хора – но пък винаги е добре да се подсигурим, особено в планината. Така че, ако сте решили да вземете своята доза екстремни летни изживявания в района на Цигов чарк, давайте. Просто се застраховайте – за спокойствие.
Абонамент за:
Публикации (Atom)





