Стоухендж

Тук може да видиш следи от праисторическите хора. Изчезнали племена, оставили следи навсякъде. И тези огромни камъни са част от тях. Така Шерлок Холмс описва в писмо до д-р Уотсън мястото, към което се отправяме днес.

Камъни, и още камъни – големи, малки, повалени, изправени, подредени във формата на буквата П. Сякаш някакъв гигант е захвърлил тук своите кубчета, оставяйки недостроена къщата, която е смятал да прави.

А между тях днес се разхождат само туристите и вятърът. Първите с удивление слушат разказа на екскурзоводите за загадките на тези места, а вятърът не се учудва на нищо. Все пак той е тук вече няколко хилядолетия – от момента на построяването на Стоунхендж, предполага се в периода  1900 – 1960 г. пр. н. е.

Една от загадките на това място са строителните материали. Учените обясняват, че блоковете тук са от различен вид – долерит, пясъчни, риолит (вулканична лава) и варовикови туфи. И това, което е най-интересно – най-близкото находище на тези видове е в Уелс, на четири часа път с кон. Как древните хора са довлачили дотук тези огромни сини каменни късове с общо тегло над 400 тона? Изследователите са на мнение, че това се се случило с канута по вода. На въпроса, как са стигнали другият вид камъни, наричани сивата овца, най-тежки измежду всички, чиито находища са на около 30-тина километра, обаче отговор и до днес няма. Смята се, че даже 1000 души не са в състояние да доставят тези 50-тонни късове на строителната площадка за по-малко от седем години.

Защо е бил този титаничен труд? За какво им е било това място на прадедите на англичаните?

Някои смятат, че това е била обсерватория – неслучайно в деня на лятното слънцестоене слънцето се издига точно над един от камъните, наричан Петата. Други пък са уверени, че тук древните са изучавали математика – защото различните елементи са подредени така, че образуват определени математически знаци. Други пък наричат мястото компютърът на каменната ера.

Най-точното определение на Стоунхендж обаче все пак е свидетелство за неограничените човешки възможности.

Два символа на Лондон – през мъглата и вековете

Днес се отправяме към една от най-старите крепости на мъгливия Албион. За десет века тя е изпълнявала функциите на затвор, министерство на финансите, укрепление, кралска резиденция, монетен двор, арсенал, първата кралска обсерватория, че даже и на зоопарк. Разбира се, че става дума за Лондонския Тауър. Той е бил една от най-укрепените и непристъпни средновековни цитадели. Влизането в нея не само било изключително трудно, но и на практика било абсолютно невъзможно да се случи незабелязано. Затова не е чудно, че през 1100 г. тук се установява и първият затвор. За дълги години мястото се превръща в синоним на тъмница за високопоставени особи и аристократи. Стените още помнят височайшите особи - царете на Франция и Шотландия, минали оттук, както и членовете на семействата им; а ако можеха да говорят, щяха да разкажат за кървавите убийства и екзекуции: тук са убити Едуард Пети и по-малкият му брат и Хенрих Шести. Три кралици също са завършили земния си път на това място – Ан Болейн, Джейн Грей и Катрин Хауърд. На кървавата и страшна история на крепостта е сложена точка през 1747 г., когато тук е провежда последната екзекуция, макар че през 20 век, по време на Първата и на Втората световна война, печалната й слава е възродена за кратко, когато в нея са били държани военнопленници и шпиони. От самото си създаване и до момента съоръжението винаги е било охранявано. Само че задълженията на днешните охранители нямат нищо общо с тези на предшествениците им – днес те са по-скоро гидове и провеждат турове за туристите. Не толкова лежерно обаче е ежедневието на охраната на кралското съкровище - и до момента тя ежеминутно бди над скъпоценностите на империята. А със сигурност има какво да се пази. Сред драгоценните камъни, с които са украсени короната и скиптърът, посетителите могат да видят и части от най-големия диамант, откриван досега – Кулинан. Недалече от това място се намира още един лондонски символ, носещ името на кулата – Тауър Бридж, открит през 1894 г. Решението да се построи мостът над Темза било взето заради увеличения поток от пешеходци и конен транспорт в района на пристанището Ийст Енд през втората половина на 19 в. За построяването на двете му кули и пешеходните алеи са използвани повече от 11 000 тона стомана, а за да бъде защитен металът от корозия, е бил облицован с камъни в готически стил. Цялото това великолепие е струвало на кралската хазна астрономическа сума, но пък, който го е видял, може да потвърди, че всяка похарчена лира си струва.

Велинград и красивите Родопи

Велинград определено е едно от градчетата в България, което всеки трябва да посети. То е едновременно и курорт, но въпреки това все още не се е обезличил и не е барикадиран от хотели. Мястото се слави с красотата и спокойствието си, с минералните си, лечебни извори, рехабилитация, СПА услуги. Велинград е идеално място за релакс, а също така се предпочита и за абитуриентски балове, студентски празненства и други поводи.

Паркът Клептуза и обявен за защитена местност. Там извира най-големият карстов извор в България, има огромно разнообразие на растителност, както и много вековни дървета. В Клептузата можете да покарате водно колело, да пиете по бира, или просто да се разходите - все пак той е едно изключително красиво и романтично място.

Забележителностите около Велинград не са малко - Белмекен, язовир Батак и Цигов чарк, средновековната крепост Цепина, от която са управлявани Родопите, пещерата Лепеница и много други. Елин Връх е най-близкият и подходящ за изкачване връх до града, който разполага с добре поддържана екопътека и при хубаво време от центъра на града до върха се стига за по-малко от три часа пеша. Предвид това, че се намира в Родопите, около градчето има много други природни красоти, на които си заслужава да се насладите. 

Ако решите да отидете на почивка във Велинград имате голям избор от места за настаняване: хотели от всички звезди, къщи за гости, вили, дори отделни стаи под наем в неформална обстановка. Туристически градът е добре развит, с множество заведения от всеки тип.
Определено това е едно от местата в България, които са препоръчителни за почивка, а и се намира само на около час и половина с кола както от София, така и от Пловдив.

Лондонската Мека на пазаруването

След уникалната еднотипност на древните мюсюлмански селища в Сахара днес попадаме на едно далеч по-шарено място в английската столица – уличния пазар Камдън таун. Тук можете да закупите африкански барабани и дрехи на известни дизайнери, перуки ала Лейди Ди, пачуърк и индийски бижута, всякакви дрънкулки в хипи стил, стари книги и антични предмети. Не се учудвайте и ако от някое дюкянче ви подканят да опитате вълшебни гъби, защото сте попаднали на най-известния битпазар в Лондон – своеобразен рай за представителите на различни субкултури. В този харизматичен бохемски район, разположен в северната част на столицата на Великобритания, още в средата на 20 век съвсем охотно се установяват представители на творческия “ъндърграунд” – писатели, художници, журналисти. Така че няма нищо чудно в пищността и цветността на атмосферата, царяща тук. Неразделна част от нея става и прочутата по цял свят търговска част – на която се предлагат не просто стоки, а тенденции. Именно от тази улица тръгва така наречената готик мода в дрехите, кубинките “Doc Martens” и британската попмузика. Именно тук от цял свят се стичат хиляди изкушени от модата в търсене на изключителност – в пазарни почивни дни през Камдън таун минават над 100 000 души. И нищо необичайно - все пак това е едно място, където се продава не особено скъпо, а могат да се намерят наистина уникални неща. Освен стоките обаче, интерес за любопитния поглед на туристите и шопинг маниаците представляват шарените местни магазинчета – ателиета и кафенета, заведения за бързо хранене, магазини за мебели, компактдискове, антикварни стоки, колекционерски предмети – всичките до едно с дизайнерски фасади. Самата пазарна улица пък е разделена на различни части, носещи и различни имена. Това деление обаче е съвсем условно, тъй като по правило увлечените в покупките туристи и посетители, с широко отворени от разнообразието очи и пълни чанти, прибягват от магазин в магазин и въобще не забелязват, че са попаднали от една част на прочутата търговска мека в друга. С две думи, ако искате да опровергаете поговорката “Очи пълни, ръце празни”, не се колебайте – търговската част на Камдър таун е вашето място.

Една малка вселена в сърцето на Сахара

От високия архитектурен стил на австрийската столица и пищността на катедралата Карлскирхе днес поемаме по път, който ще ни отведе в центъра на Сахара, в долината Мзаб, до самобитността и колорита на построените преди повече от десет века селища на берберските мюсюлмани ибадити. Макар и толкова старинни, тези укрепени градове са се съхранили отлично и до наши дни и към момента са удивително добре приспособени към съвременната архитектура на района. Издигнати на възвишения, още при появата си те предвидливо били оградени от палмови дървета, които да обезпечат така драгоценната в сушата и горещината на пустинята сянка. Във всяка една от тези миниатюрни крепости, заобиколени от високи стени, има джамия, минаре, което изпълнявало и ролята на стражева кула, както и мавзолей.

В миналото джамиите, които били замислени като своеобразни крепости и като последен бастион в случай на обсада, имали всичко необходимо – от собствен боен арсенал до запаси от храна. Изключително интересна е подредбата на домовете в тези древни градове крепости – всички те са разположени в очертанията на кръг. Концентричните кръгове са разпръснати като вълни на вода, тръгват от джамията, намираща се в центъра, и стигалт до защитните стени в края. Самите къщи пък са абсолютно еднотипни, без значение какъв е статусът на живеещите в тях, и всичките са с формата на куб – като знак за интимността и самостоятелността на всяко семейство. Обикновено те са на четири нива: започват с партерен етаж, където в делник и празник се събира цялото семейството, а на най-високия етаж е мъжкото царство – логично, като се има предвид първостепенната роля на мъжете на тези географски ширини. Като по правило между отделните къщи има закрити стълби, по които съседите могат да общуват по всяко време – нещо като нашите комшулуци. Истински архитектурен и културен шедьовър в сърцето на сахарските пясъци са тези укрепени градчета - с тесните си улички, с белите и кремави домове, с уникалните местни пазарища. Един своеобразен музей на тукашния живот на открито, който си струва да бъде посетен. Не само заради пътуването и опознаването на нови и екзотични места, а и заради усещането за хармония и цялостност, което остава.

The wonders of Rila Monastery

Each year thousands flock to Rila Monastery in Bulgaria to pray for cure, to light a candle for health, to help them with infertility or simply to see and make a donation to the monastery. According to the popular belief the monastery "St. Ivan Rilski" helps mostly the childless and infirm. Such is one of the legends I was told during one of my visits there.

Great sadness weighed on a peasant from the region of Samokov, who came to pray for his child. His son was three years old but still couldn.t walk. Neither doctors nor the various medications and massages could help him get on his feet.

The father was so desperate that he consideredif it wouldn.t be better for the child to leave this world and not to pull the life.s weight. Then he was told by a friend about the Rila Monastery and the saint whose relics healed the lame, and on the eve of Easter he went there with the child and his wife. The boy was put near the relics of the saint and the end of the liturgy, everybody expected him to get up, but¡¦ nothing happened. The mother wept in grief and the father was despondent. But then the child grabbed the tablecloth over the relics and started trying to get up. And on the third attempt the miracle happened. The father was so grateful to the saint of Rila monastery that he made a great gift on the same day.

Following the example of Svetlyo Kantardjiev, I decided to make a monetary donation to the temple where the saint lived that is situated in a cave,. A friend of mine even joined the campaign for the "Kyustendil Room" exposition by donating authentic household items along the lines of the generous Violeta Georgieva. The clerks from the monastery humbly thanked and said the few I give for them and God means a lot.

Тайланд – фестивалът на маймуните

Помните ли страхотният български филм “Маймуни през зимата”. В него разбира се нямаше ни една животно, защото това си беше чиста метафора. Сетих се за него, когато подходих към днешната тема. Мястото, за което стягаме багажа днес, е тайландският град Лопбури и повярвайте ми, там представителите на този животински вид съвсем не са метафора:) Повече от 20 години в последната неделя на есента се организира луксозен празничен банкет. И на него, забележете, поканени са не местните първенци, а… дългоопашатите макаци от областта. Жителите на всички квартали, намиращи се около кхмерския храм Пра Пранг Сем Йот, донасят огромни количества плодове, зеленчуци и всякакви други лакомства и правят маймунско празненство. Според стари предания, в далечни времена армията от маймуни, подарена на бог Рама от вожда на това животинско племе, му помага да победи враговете си. Признателните тайландци не забравят тази помощ и вече 20 години се отблагодаряват по достойнство на местните дългоопашатковци. И организацията на събитието не е на принципа който дойде. До над 2000 макаци си изпраща официална писмена покана, като към нея задължително се прикрепя пакетче с порция кашу J Остава загадка как поканените разбират посланието, но е факт, че никога не пропускат тържеството, нито пък закъсняват. Както се казва, добрите новини винаги идват бързо – даже и в гората, в това число и за туристите, които всяка есен се стичат тук, за да станат свидетели на това нетрадиционно и интересно шоу. И благодарните гости превръщат мероприятието в истинско приключение – докато хапват и пийват, те се катерят по дърветата и замерят публиката с остатъците от храната и металните кутии от напитките, някои даже се качват на главите им в буквалния смисъл на думите. Абе друго си е, когато дедите ти със заслугите си са ти осигурили благоденствие – макар и само веднъж в годината.