Вековния манастир Св.Иван Рилски

Рилския манастир е една от невероятните забележителности на България. Цялото наименование на манастира е „Свети Иван Рилски”, наречен на духовника с това име. Това е така заради приноса на светеца към създаването на самата сграда,която датира от 927 година, но външния й вид се променя през годините. Забележителността се намира в Югозападната част на нашата страна, в планина Рила до река Рилска. В манастира монаха Иван (Йоан) Рилски сътворява чудеса като лекува различни болести. След неговата смърт през 946 година е погребан в близост до манастира.

През годините сградата е претърпявала различни реформи, тъй като е била опожарявана и ограбвана не веднъж. Той става Национален музей „Рилски манастир” преди повече от 50 години. Впоследствие става и част от културното наследство на ЮНЕСКО през 1983 година.Той е с невероятна структура, която от птичи поглед изглежда като петоъгълник. В самият манастир има многообразие от стенописи, уникален дървен иконостас, икони от четиринадесети век и различни експонати с историческо значение.В библиотеката са запазени стотици  материали от единадесети век.В манастира има и около 300 помещения, в които живеят монаси, а част от тях са предназначени за гости.Тези гостни стаи са обзаведени със средства на заможни хора от различни градове и затова носят имената на градовете Габрово, Чирпан, Копривщица, София,Пазарджик, Тетевен и т.н. Манастира може да бъде посетен всеки ден от осем сутринта до шест вечерта.За съжаление посетителите не могат да запечатат спомените си от църквата и музея, тъй като снимането там е забранено.Снимки са разрешени единствено в двора. В района на Рилския манастир има създадени няколко църкви и метоха.

Днес манастирът се издържа основно от дарения на фирми и хора като Светослав Кантарджиев, Виолета и Здравка Георгиева и други, които допринасят с каквото могат за просъществуването и опазването му. Ако имате възможността, не пропускайте и вие да помогнете – все пак това е наследство създадено и предавано от нашите предци с кръв и пот, което трябва да остане и за идните поколения, а не да се използва просто като туристическа дестинация.