Стремително растящият столичен град на Мали

На левия бряг на река Нигер, в района на праговете, разделящи Горната и Средната долина, е разположен град Бомако – столицата на Мали.

Неголямото селце, в което живеели не повече от 2500 души, се появило на това място в края на 19 век и за 125 години направило безпрецедентен скок – превърнало се в град с население, днес надвишаващо 1,8 милиона души.

Названието му се превежда като реката на крокодилите и в потвърждение на тази версия три кръвожадни хищника красят градския герб. Територията на населеното място има формата на правоъгълник, в чийто център се намира главният площад, на който са разположени пазари, магазини, ресторанти и хотели. Тук се намира и главната джамия – едно от най-високите здания в Бомако. Стройните й минарета се виждат почти от всяка точка на града и напомнят много повече за ислямски храм в Саудитска Арабия, отколкото в Югозападна Африка. Вторият небостъргач е 20-етажната сграда на Националната земеделска банка. 

За съжаление перлата на столицата – пазарът Гран Марше, който е бил издържан изцяло в колониален стил, - е напълно унищожена от пожар през 1993 г.

Но слава богу, местният Национален музей си е жив и здрав. Открит е през 1953 г. от украинския археолог Шумовски, който за девет години работа е събрал повече от половината намиращи се сега в музея експонати. Днес експозицията включва изключително разнообразие от ритуални маски, музикални инструменти, оръжия на местни племена, гоблени и култови предмети. 

На юг градът също е благоустроен – жилищни квартали, училища, паркове, зоологическа и ботаническа градина, спортен комплекс. Но само на няколко пресечки ще се окажете в Бомако – такова, каквото вероятно са го основали дедите и прадедите: рибарско селище, застроено с хижи, които са покрити с рогозки.   

Времето тук не е докоснало нито живота, нито заниманията на така наречените граждани…

Норвежкият парк на скулптурите

В норвежката столица Осло, в квартал Фрогнер, се намира паркът Вигеланд – по името на известния скулптор на Норвегия Густав Вигеланд. На площ от 30 хектара са разположени 227 мемориални статуи от бронз, гранит, ковано желязо, на които може да се полюбува всеки, който пожелае – по всяко време на денонощието. Днес това е най-известното и любопитно изложение на произведенията на един автор под открито небе.

Темата на парка е всевъзможните състояния на човека и повечето от творбите изобразяват съдбата на хората и техните взаимоотношения.

У едни сбирката извиква възторг, за други остава непонятна, някои считат автора им за психолог и философ наравно с Ницше и Фройд, а четвърти – за откровен маниак. Какво точно ще изпита всеки отделен човек при вида на творенията на талантливия норвежец, е невъзможно да се предвиди. Едно обаче е съвсем сигурно – безразлични няма да има.

Тук всяка скулптура извиква специфични емоции и подтиква към философски разсъждения.

Разходката в парка започва от главната врата, състояща се от пет големи и две малки врати за пешеходци. В парковото пространство има също така мост, детска площадка, шадраван, колело на живота.

Мостът е дълъг около 100 метра, украсен е с фигури на деца, жени и мъже, които отразяват определени отношения между хората. Болшинството от експонатите изобразяват хора, участващи в определени занятия – бягане, танци, борба, държане за ръце, прегръщащи се и т. н.

Под моста е разположена детската площадка, която е с формата на кръг и на нея са разположени 8 бронзови статуи на малки деца, една от които е на още непоявил се на света ембрион.

Фонтанът е една от най-старите постройки в парка и е ограден от бронзови дървета. Той олицетворява новия живот след смъртта.

Най-високата точка в парка е произведението Монолит. Високо 16 метра, то се състои от 121 фигури, символизиращи кръговрата на живота. Тази композиция е проектирана от автора в продължение на 14 години, а в процеса по създаването й са участвали трима скулптури резбари. Главната идея на този ансамбъл е да покаже желанието на хората да бъдат по-близо до бога, движейки се в кръговрата на живота.

Като цяло тази експозиция на открито показва жизнения път на човека от рождението до смъртта му – със всичките радости, скърби, разочарования и надежди.

Символичен е фактът, че строителството на това пространство отнема 40 години – на практика целия съзнателен живот на Вигеланд. Той така и не доживява откриването му през 1944 г.

Но творението му е толкова живописно, че чувствата и мислите, които се появяват при досега до него, всеки път са различни.

Световната чийз столица

Холандия – страната на лалетата, вятърните мелници, легализираната марихуана и разбира се – на знаменитите холандски сирена. А истинската столица на тези деликатеси и истински рай за мишките и любителите на сирене е едно малко градче в северната част на страната – Алкмар.

Първото споменаване на граничната крепост, носеща същото име, датира още от 10 век. Удобното разположение на града – на кръстопът на водни пътища – способствало за неговото развитие и растеж. Той обаче не е известен с живописните си канали и тихи уютни улички със старинни домове, а със сирения си пазар.

Вече три века в Алкмар от началото на април до края на октомври пристигат кръгли пити от деликатеса от цялата страна. Двайсет и две седмици всеки петък на площада се събират тълпи от хора. За триста години ритуалът на практика не се е променил.

Пред Къщата за мерки и теглилки, където от древни времена на специални везни специален инспектор оглежда питите и ги подреждат в стройни редици.

И точно в десет часа прозвучава камбанен звън и започва истинското шоу. На сцената се появяват разносвачите на сирене – четири отбора, във всеки от тях по седем представители на гилдията – подреждат червените и жълти калъпи на специални носилки и ги носят до теглилките. Там донесеното се измерва, а резултатите се записват на специални дъски. В края на деня отборът победител се удостоява със званието лидер на гилдията – до следващия петък.

Ако си мислите, че състезанието е леко – това съвсем не е така. Пресметнете сами – на всяка носилка се събират 8 калъпа – което е от 120 до 160 кг. А състезателите бягат с тази тежест.

Всички участници са облечени в бели костюми и сламени шапки – с различен цвят за всеки тим. А ако видите джентълмен с черна кожена чанта, бъдете сигурни, това е Сирения баща - изборна длъжност. В неговите задължения влиза наблюдението на баланса на везните.

Не мислете обаче, че публиката само гледа. Докато тече състезанието, на площада с пълна сила се върти и търговията. Купувачът казва цената и протяга ръката към продавача. Никъде изразът да си стиснем ръцете не приляга повече, отколкото на това място. Преговорите се водят, докато не бъде постигнато пълно съгласие между двете страни.

След края на търговията всички гости очакват дегустацията. Редиците с деликатесите се разполагат по протежението на канала, за да може да се съвместят разходката с опитването.

Да ви е сладко – нищо че е солено. Те хубавите сирена се консумират със сладко или мед. :)

Окото на Тяндзин

Виенско колело… Кой от нас не е опитвал, въртейки главата си, да види от главозамайващата височина дома си? Любим на мнозина атракцион, който преди години заемаше почетно място във всеки градски парк или пък беше неотменна част от пътуващите циркове. Но както се оказва, тази атракция намира място не само в градските градини, сред люлки и въртележки. В китайския град Тяндзин виенско колело са издигнали точно в средата на река Хайхе – на мост, който гордо са нарекли Окото на Тяндзин. Дължината на този необичаен мост е 600 метра, а ширината му е 32 м. По него се осъществява двустранно движение на моторни превозни средства, за което създателите му са предвидили цели шест платна. И точно по средата му е кацнало огромно колело – диаметърът му е 110 м., а кабините му се издигат на цели 120 м. Само за час капацитетът на развлекателното съоръжение е 768 пътници. За трийсетминутната им разходка ги очакват 48 прозрачни кабинки, във всяка от които се побират по осем души. Издигайки ги на височината на 35-етажен дом, те наистина биха могли да видят родната си къща :) - e, само ако се намира на не повече от 40 километра (именно такава е видимостта). За да се гарантира безопасността, във всяка кабинка има пожарогасител, както и система за пожароизвестяване и комуникация. Така че в случай на каквото и да е безпокойство или притеснение за сигурността им, пътниците биха могли да се свържат с пулта за управление. Всеки понеделник се прави щателна проверка за техническото състояние на уникалния атракцион. А ако започне силен вятър (при пориви до 15 м в секунда) сработва системата за предупреждение за опасности. С две думи – конструкторите на моста са се погрижили не само за неговата красота и неповторимост, но и за сигурността на посетителите му.

Почивка през есента?

Ето че на вратата ни вече чука „златният“ сезон – есента. Лятото, с всичките му дивотии, радости и емоции приключи. Но не тъжете! Както е казал поетът Дамян Дамянов – „Всеки делник има свойта красота“ и разбира се, и всеки сезон :)

И ако лятото е бил сезонът на забавленията на морето, то есента и зимата определено са много по-удачни за почивка – макар и само за един уикенд, в планината. Не е толкова трудно – ако имате автомобил, можете просто да отскочите до някоя близка планинска местност и да си направите пикник или просто разходка по някоя екопътека.

Добро предложение, ако живеете в Пловдив или София, са Западните Родопи. Това е вероятно най-богатата на забележителности планина и винаги има какво да разгледате там, или просто да се насладите на природата. За разлика от лятото обаче, добре е да се подготвите подобаващо ако ще изкачвате връх и да сте запознати с прогнозата за времето, тъй като през есента, както знаете, „насторението“ на планината лесно се мени.

Дестинациите, които бихме ви препоръчали, разбира се, са любимият Цигов чарк и романтичният Велинград; Единият е известен с красивия язовир, а другият – с минералните си извори, рехабилитационните и медицински центрове и всевъзможните спа глезотии за дамите.

Все още при добри условия бихте могли да отседнете на палатка, хижа, хотел или вила. Курортите и местността предлагат много и разнообразни възможности за настаняване, които могат да задоволят всеки вкус и да са според всеки джоб.

Най-високият тухлен виадукт в света

Желозопътният мост Гьолтцщал минава през долината на река Гьолтц и свързва градовете Нечкау и Милау. Това чудо от тухли е построено през 1851 г. по поръчка на Саксонско-баварската желозопътна компания. По това време фирмата не разполагала с много пари, затова, за да може да избере възможно най-изгодни за нея проект, обявила конкурс. Въпреки че се явили осемдесет участници, никой от тях не могъл да убеди възложителя, че именно неговото съоръжение ще бъде в състояние да издържи на планираното натоварване. И както се казва в една народна приказка, вратът на вълкът е дебел, защото сам си върши работата – професор Шуберт, който бил глава на комисията, взел нещата в свои ръце и станал автор на проекта за виадукта. И за да не си помислите, че интелектуалното заимстване е рожба на последните десетилетия – не се посвенил да използва някои от постъпилите в конкурса предложения. Било решено въздушният път да бъде направен от тухли. Отново от съображения за иконимии – тъй като наблизо имало доста богати находища на глина, което позволявало кирпичените блокчета да се изработват на място. За целта в околностите на строежа извисили снага над 20 тухларници, които произвеждали доста нестандартен размер заготовки – 28/14/6.5 см. Като си има предвид, че всеки ден били използвани около 50 000 блокчета, а за целия строеж – над 26 милиона, икономията е съвсем очевидна. И суровината евтина, и транспортни разходи няма. За пет години над долината израснал 78-метров виадукт с дължина 574 метра. За да се построи това четириетажно чудо с 29 отвора били нужни силите и уменията на почти 2000 работници. По време на работата се наложило да бъдат направени някои корекции в първоначално заложения проект – почвата се оказала значително по-мека от предполагаемото, поради което симетричните арки в центъра на моста били заменени от една голяма. Но това всъщност го направило още по-хубав. Така на 15 юли 1851 година обектът е открит официално, превръщайки се в най-високия в света железопътен въздушен път. Днес, разбира се, класацията изглежда доста по-различно. Но все пак има един списък, в който Гьолтцщал още държи първото място – при тухлените съоръжения.

Като на друга планета

Има на Земята райски места и места с почти извънземен пейзаж. Към едно такова кътче потегляме днес – толкова нереално и красиво, че преди десетина години официално е обявено за национален парк от египетското правителство. Да, намира се в Египет, на около 500 км от столицата Кайро, и се казва Бялата пустиня, или Сахара ел Бейда. Бялата пустиня действително се явява част от Сахара, но преди милиони години на нейното място е било дъното на океан. Когато водата си отишла, се открило коритото с огромните си варовикови залежи – останки от морски микроорганизми – откъдето дошло и името. През вековете природата с помощта на вятъра и пясъка си играла с опустялото морско дъно и създала възхитителни пейзажи от неземна красота.

Сред безкрайните пясъчни дюни има цели галерии от гигантски гъби, причудливи скулптури, кули и даже минарета.

Освен варовикови залежи, на мястото има и кварцови – така наречените Кристални планини. Покрай тези планини са разпръснати кристали, някои от които наистина огромни – примерно с размерите на баскетболна или бейзболна топка.

Не се плашете, ако при разходката в парка ви спре дъхът. Толкова е красиво - сняг по средата на лятото. Докато минавате по жълтите пясъци, ще заобиколите големи буци сняг и дори айсберги, а яркият контраст между двете още повече ще подчертае нереалността на всичко случващо се.

Като че ли времето наистина е спряло и тук то не съществува – само залязващото слънце напомня, че все пак сте на земята и денят свършва, и още повече засилва красотата на това неземно красиво място.

Именно при изгрев- и залез-слънце се получават най-красивите, загадъчни и тайнствени снимки. И при пълнолуние. Сиянието на луната, блещукането на звездите, жълтият пясък и белите композиции на статуите, причудливите форми на ландшафта – всичко това е достатъчно, за да се убедите, че няма по-изумително място на планетата. Поне не на нашата. J

Храмът на Хатшепсут

Водите на Нил разделяли Египет на две: на царството на живите и царството на мъртвите. И докато на източния бряг се строяли дворци и величествени храмове, прославящи боговете, на запад се въздигали пирамиди и възпоминателни храмове на египетските владетели. Един от тези храмове е посветен на дъщерята на Тумос I – единствената жена фараон Хатшепсут. Заупокойната постройка е издигната в средата на 2 в. пр. н. е. и самата царица го нарекла Джесер Джесер, което в превод означава най-свещен от свещените.

Светинята е разположена в подножието на скали, които образуват около нея своеобразен амфитеатър. Величествената обител с колонади заема три огромни тераси, съединени помежду си с широки наклонени пътища. Стените са покрити с древноегипетски йероглифи, надписи и релефи. Тук е изобразена и митичната история за божественото раждане на царицата, чийто баща според легендата бил бог Амон, който се явил на майката й в образа на  Тумос I, както и описание на търговската експедиция в загадъчната страна Пунт, където египтяните се отправили за подправки, ароматни соли, абанос и злато.

Има във възпоминателния храм и изображение на самата владетелка – в мъжки образ, в мъжки дрехи и брада – задължителен атрибут на фараонските статуи в Египет.

Хатшепсут с право се смята за една от най-известните жени не само в историята на страната, но и в световната история. За годините на своето управление тя завършила възстановяването на Египет след окупацията на хиксосите и узаконила търговията. Периодът на управлението й бил мирен и спокоен и донесъл на древната държава огромни богатства. Били реализирани стотици строителни проекти.

Това не попречило обаче на Тутмос III, доведения й син, след смъртта й да заповяда унищожаването на всичките й изображения. Множество надписи и релефи в храма били съсипани, но той все пак оцелял, макар и в средните векове да се превърнал в руини.

Разкопките на мястото започват чак в края на 19 в., а през 1961 г. започва и работата по възстановяването на храмовия комплекс на великата царица. Благодарение на тази реставрация днес тя с полуусмивка се взира от височината в хилядите туристи.