В миналото мореплаватели и пътешественици наричали това
райско кътче в Австралия с не особено ласкави имена – заливът на отчаянието,
мъртвият край, линията на разочарованието. Днес обаче това загадъчно
ъгълче е притегателен център за стотици
хиляди туристи от цял свят и носи името Шарк бей, или Заливът на акулите.
Прието е, че последното си име плажът получава благодарение на моряците от
екипажа на британски кораб, които, след като акостирали на брега, веднага се
втурнали да ловят риба. И… уловили гигантска акула – явно фантазията на
рибарите от стари времена е богата :) Според другата и далеч по-достоверна версия
наименованието идва от това, че във водите около Шарк бей се срещат над десет
вида от този кръвожаден морски вид, включително и свирепата тигрова
акула. На пръв поглед това не особено голямо като площ кътче от южния континент
с нищо не се различава от други подобни по целия свят. Кое обаче го прави
интересно и привлекателно за туристите, а и става причина да бъде включено в
списъка на обектите, представляващи световно културно наследство? Това
безспорно е уникалната екосистема, която обаче няма да видите там, където
очаквате. Великолепни цветни поляни и прекрасен зелен килим, но – под водата,
повече от 400 кв. м на морското дъно са покрити с тях. На живописните подводни
ливади живеят различни видове раци и малки рибки. Разрушавайки общоприетия мит
за невъзможността да оцеляват заедно, водите в района се обитават едновременно
и от делфини, и от акули, а през миграционния период тук пристигат и китовете и
морските костенурки, които се отправят към брега, за да снесат там своите
яйца. Цялата крайбрежна ивица е осеяна и
с разнообразни тъмносиви “камъни” – така наречените “строматолити”, които никъде по света не
може да видите в такова
количество и многообразие. Това е и единственото сигурно нещо в Шарк бей
– красотата и неповторимостта, уловът на акули – не толкова :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар