The wonders of Rila Monastery

Each year thousands flock to Rila Monastery in Bulgaria to pray for cure, to light a candle for health, to help them with infertility or simply to see and make a donation to the monastery. According to the popular belief the monastery "St. Ivan Rilski" helps mostly the childless and infirm. Such is one of the legends I was told during one of my visits there.

Great sadness weighed on a peasant from the region of Samokov, who came to pray for his child. His son was three years old but still couldn.t walk. Neither doctors nor the various medications and massages could help him get on his feet.

The father was so desperate that he consideredif it wouldn.t be better for the child to leave this world and not to pull the life.s weight. Then he was told by a friend about the Rila Monastery and the saint whose relics healed the lame, and on the eve of Easter he went there with the child and his wife. The boy was put near the relics of the saint and the end of the liturgy, everybody expected him to get up, but¡¦ nothing happened. The mother wept in grief and the father was despondent. But then the child grabbed the tablecloth over the relics and started trying to get up. And on the third attempt the miracle happened. The father was so grateful to the saint of Rila monastery that he made a great gift on the same day.

Following the example of Svetlyo Kantardjiev, I decided to make a monetary donation to the temple where the saint lived that is situated in a cave,. A friend of mine even joined the campaign for the "Kyustendil Room" exposition by donating authentic household items along the lines of the generous Violeta Georgieva. The clerks from the monastery humbly thanked and said the few I give for them and God means a lot.

Тайланд – фестивалът на маймуните

Помните ли страхотният български филм “Маймуни през зимата”. В него разбира се нямаше ни една животно, защото това си беше чиста метафора. Сетих се за него, когато подходих към днешната тема. Мястото, за което стягаме багажа днес, е тайландският град Лопбури и повярвайте ми, там представителите на този животински вид съвсем не са метафора:) Повече от 20 години в последната неделя на есента се организира луксозен празничен банкет. И на него, забележете, поканени са не местните първенци, а… дългоопашатите макаци от областта. Жителите на всички квартали, намиращи се около кхмерския храм Пра Пранг Сем Йот, донасят огромни количества плодове, зеленчуци и всякакви други лакомства и правят маймунско празненство. Според стари предания, в далечни времена армията от маймуни, подарена на бог Рама от вожда на това животинско племе, му помага да победи враговете си. Признателните тайландци не забравят тази помощ и вече 20 години се отблагодаряват по достойнство на местните дългоопашатковци. И организацията на събитието не е на принципа който дойде. До над 2000 макаци си изпраща официална писмена покана, като към нея задължително се прикрепя пакетче с порция кашу J Остава загадка как поканените разбират посланието, но е факт, че никога не пропускат тържеството, нито пък закъсняват. Както се казва, добрите новини винаги идват бързо – даже и в гората, в това число и за туристите, които всяка есен се стичат тук, за да станат свидетели на това нетрадиционно и интересно шоу. И благодарните гости превръщат мероприятието в истинско приключение – докато хапват и пийват, те се катерят по дърветата и замерят публиката с остатъците от храната и металните кутии от напитките, някои даже се качват на главите им в буквалния смисъл на думите. Абе друго си е, когато дедите ти със заслугите си са ти осигурили благоденствие – макар и само веднъж в годината.

Йемен – там, където природата си почива

Ако са ви омръзнали традиционните европейски туристически приключения и ви се иска да опитате нещо ново, имам предложение, което със сигурност ще ви заинтригува. Сокотра – малък йеменски остров в Индийския океан, където природата се е отприщила напълно, а хората са успели да съхранят невероятните й творения. В превод от езика на местните името на това късче земя сред водната шир означава остров на блаженството. И наистина как по-точно може да се определи престоя на подобно екзотично и красиво място – сред слънце, море и сред странни дървета с формата на гъби. А за да е пълно и истинско блаженството помага и местният храст – лек наркотик, който стимулира доброто настроение. Обикновено в следобедните часове по-голямата част от мъжете на острова изглеждат като болни, с подута буза – защото по стара традиция дъвчат листата на този храст. Интересно е, че дълго време това спокойно и уютно местенце сред океана не е било известно на света, а безспорен факт е, че и до днес то си остава не особено добре проучено. Чак в края на 90-те години на миналия век е осъществена първата по-сериозна научна експедиция там, макар че през седемдесетте години на Сокотра е имало съветска военна база. Учените буквално били шокирани от това, което видели – неповторимо буйство на природата. Повечето от растенията там са ендемични, тоест не се срещат в никое друго кътче на земната шир. И до момента по-голямата част от флората и фауната на този райски кът си остават неизследвани. От няколко години насам аборигените развиват екотуризъм и често островът предлага доста нетрадиционни гледки – около модерното летище обикалят стада от диви кози, които са толкова ненаситни, че често проникват в палатките на туристите и дъвчат каквото им попадне. Ако ви дърпа дивата природа и не се притеснявате от това сутринта в палатката ви да проникне някоя прегладняла йеменска коза – Сокотра е вашето място.

Загадъчният храм и вълшебните залези

В древни времена жителите на живописния индонезийски остров Бали били твърдо убедени, че всичките им злощастия и неволи идват от недрата на океана. Сигурно и затова решили да построят на една от крайбрежните скали храм, където местните монаси да гонят с молитвите си злото от острова и да умилостивяват боговете. Така се появил колоритният и тайнствен храм Танах Лот – в превод храм на земята в океана. И наистина от светилището в морските води до твърдината на острова може да се достигне само по един много тесен провлак, при това само по време на отлив. До края на миналия век Танах Лот е главният храм на Бали и се смята, че страната му, която гледа към островната част, е посветена на бога на планините Гунунг, а тази към морето е в чест на богинята на океана Батаре. Според една от легендите мястото съвсем не е избрано случайно – както при почти всички храмове, - от дълбините на водата се появила ярка светлина. Когато хиндуисткият свещеник, по чиято инициатива е съградено святото място, се приближил, видял, че всъщност светлината идва от близкия скалист остров. Така на върха на скалата се появява уединеният храм, скрит в гъстата зеленина на дърветата. Днес вита стълба, издълбана в скалите, води към Танах Лот, но не всеки има привилегията да се изкачи по нея. Туристите трябва да се задоволят само със съзерцанието на светинята от подножието и с възможността да се насладят на красивата гледка по залез-слънце. На фона на притъмняващото вечерно небе и последните лъчи на залязващото слънце храмът придобива наистина магически и вълшебни очертания. Картината е изумително красива и мнозина идват тук главно за да се насладят на неповторимата гледка.