Като на друга планета

Има на Земята райски места и места с почти извънземен пейзаж. Към едно такова кътче потегляме днес – толкова нереално и красиво, че преди десетина години официално е обявено за национален парк от египетското правителство. Да, намира се в Египет, на около 500 км от столицата Кайро, и се казва Бялата пустиня, или Сахара ел Бейда. Бялата пустиня действително се явява част от Сахара, но преди милиони години на нейното място е било дъното на океан. Когато водата си отишла, се открило коритото с огромните си варовикови залежи – останки от морски микроорганизми – откъдето дошло и името. През вековете природата с помощта на вятъра и пясъка си играла с опустялото морско дъно и създала възхитителни пейзажи от неземна красота.

Сред безкрайните пясъчни дюни има цели галерии от гигантски гъби, причудливи скулптури, кули и даже минарета.

Освен варовикови залежи, на мястото има и кварцови – така наречените Кристални планини. Покрай тези планини са разпръснати кристали, някои от които наистина огромни – примерно с размерите на баскетболна или бейзболна топка.

Не се плашете, ако при разходката в парка ви спре дъхът. Толкова е красиво - сняг по средата на лятото. Докато минавате по жълтите пясъци, ще заобиколите големи буци сняг и дори айсберги, а яркият контраст между двете още повече ще подчертае нереалността на всичко случващо се.

Като че ли времето наистина е спряло и тук то не съществува – само залязващото слънце напомня, че все пак сте на земята и денят свършва, и още повече засилва красотата на това неземно красиво място.

Именно при изгрев- и залез-слънце се получават най-красивите, загадъчни и тайнствени снимки. И при пълнолуние. Сиянието на луната, блещукането на звездите, жълтият пясък и белите композиции на статуите, причудливите форми на ландшафта – всичко това е достатъчно, за да се убедите, че няма по-изумително място на планетата. Поне не на нашата. J

Храмът на Хатшепсут

Водите на Нил разделяли Египет на две: на царството на живите и царството на мъртвите. И докато на източния бряг се строяли дворци и величествени храмове, прославящи боговете, на запад се въздигали пирамиди и възпоминателни храмове на египетските владетели. Един от тези храмове е посветен на дъщерята на Тумос I – единствената жена фараон Хатшепсут. Заупокойната постройка е издигната в средата на 2 в. пр. н. е. и самата царица го нарекла Джесер Джесер, което в превод означава най-свещен от свещените.

Светинята е разположена в подножието на скали, които образуват около нея своеобразен амфитеатър. Величествената обител с колонади заема три огромни тераси, съединени помежду си с широки наклонени пътища. Стените са покрити с древноегипетски йероглифи, надписи и релефи. Тук е изобразена и митичната история за божественото раждане на царицата, чийто баща според легендата бил бог Амон, който се явил на майката й в образа на  Тумос I, както и описание на търговската експедиция в загадъчната страна Пунт, където египтяните се отправили за подправки, ароматни соли, абанос и злато.

Има във възпоминателния храм и изображение на самата владетелка – в мъжки образ, в мъжки дрехи и брада – задължителен атрибут на фараонските статуи в Египет.

Хатшепсут с право се смята за една от най-известните жени не само в историята на страната, но и в световната история. За годините на своето управление тя завършила възстановяването на Египет след окупацията на хиксосите и узаконила търговията. Периодът на управлението й бил мирен и спокоен и донесъл на древната държава огромни богатства. Били реализирани стотици строителни проекти.

Това не попречило обаче на Тутмос III, доведения й син, след смъртта й да заповяда унищожаването на всичките й изображения. Множество надписи и релефи в храма били съсипани, но той все пак оцелял, макар и в средните векове да се превърнал в руини.

Разкопките на мястото започват чак в края на 19 в., а през 1961 г. започва и работата по възстановяването на храмовия комплекс на великата царица. Благодарение на тази реставрация днес тя с полуусмивка се взира от височината в хилядите туристи. 

Фахда – най-високият фонтан в света

На крайбрежието на Червено море, в Саудитска Арабия, в един от най-големите й градове – Джидда – живописно се е разположил един от най-удивителните фонтани в света. А причините за удивлението са поне четири.

Първата е, че си има собствето име – а то не е дошло случайно, получава го в чест на крал  Фахда ибн Абдел Азиз Ал Сауда, по времето на чието управление е построен  (1980-1985).

На второ място – той е разположен точно на брега на морето, поради което се захранва с морска вода, което от инженерна гледна точка е изключително трудно осъществимо.

Третото, с което впечатлява това невероятно съоръжение, е фактът, че мощните му струи бият на внушителната височина от 312 метра, за сравнение Айфеловата кула се извисява над земята със скромните си в сравнителен план 301 метра.

И накрая – фонтанът работи непрекъснато. Да бъде изключен, може само в случаи на непредвидени и опасни ситуации.

Самото съоръжение представлява гигантски бял стълб вода, която, освен че е изключително красива гледка, служи на гостите на града и като добър ориентир. Без значение колко са се отдалечили, водният стълб като пътеводна светлина им показва пътя към побрежието на Джидда.

За основа на фонтана служи четириъгълна чаша, направена под формата на традиционен съд за благовонни масла. Две мощни струи в секунда изтласкват по 625 литра вода със скорост 375 км/ч., а общата водна маса, “висяща” във въздуха, е 19 тона.

Фахда изглежда фантастично по всяко време на денонощието и властите на града умишлено не го сабдяват със сложни видове подсветки – така още повече подчертават величието на това инженерно чудо.

Непонятен обаче остава един факт – по каква причина това невероятно човешко творение все още не е попаднало в книгата за рекорди „Гинес”. Официалният рекорд според книгата принадлежи на съоръжение в щата Аризона, коeто повдига струята едва на 171 метра, при това работи само 15 минути на ден.

А може би не е толкова чудно -  изключителността по правило не се нуждае от доказване чрез класации.

Загадъчното гробище на викингите

Викингите – сурови и страшни, смели мореплаватели и безпощадни морски разбойници, търговци и колонизатори. Те постоянно се отправяли на поход – само и само да завоюват нови територии за народа си. Знаем ли нещо повече от това за тези мъже от Севера? Не – те не оставяли след себе си никакви текстове и свидетелства. Всичко, което сме научили за тях, е получено от писмените източници на други народи, от скандинавските предания, които съществували до 13 в. само в устна форма, и от археологическите разкопки. Едно от най-загадъчните места, свързани с норманите, както още ги наричат, е Линдхолм Хойе, недалеч от датския град Олборг, и към него потегляме днес. На това място са се намирали две древни викингски селища, които археолозите отнасят към периода 700 – 1150 г., и място за погребения до тях. Гробището е съществувало от 400-450 г. и най-старата му могила е разположена на върха на хълма, а най-новата – в подножието му. Общо 700 на брой - и всичките отбелязани с камъни: овалната форма на каменните късове показвала, че на това място е положена жена, а мъжките могили били отбелязвани с триъгълници или кораби. До тези заключения археолозите стигат на базата на намерените в гробниците вещи – украшения и гребени в първия случай и оръжия и катарами във втория. По древен обичай тези северни племена кремирали покойниците си на мястото, където ще бъдат положени – считали, че така пътят им в отвъдното ще е по-лек. В 1200 г. селището запустява, защото подвижните пясъци засипали всичко. За дълги години те скрили под дебелите си слоеве от очите на хората мистериозните надгробни могили. Чак в средата на миналия век при разкопки било открито и проучено това тайнствено място – на върха на 42-метров хълм над красив фиорд – последното пристанище на страховитите завоеватели.

Миниатюрната страна на чудесата в Хамбург

Братята близнаци Фредерик и Джери Браун искали да изненадат и да впечатлят хората – а знаете, когато някой истински иска нещо, почти винаги успява да го случи. В конкретния случай – даже в степен, много по-голяма от предвиденото. :) Те успяват да направят… най-дългия релсов път на Стария континент. Е, в миниатюра – но пък превъзходната степен “най” си е вярна. Проектът им стартира в самото начало на Милениума, а през 2001 г. вече се появяват и първите квартали на удивителната приказна страна - Miniatur Wunderland. През 2008 г. постоянно разрастващата се „държава” вече имала оформени пет нови територии: Хамбург и побрежието му, Съединените американски щати, Скандинавието, Швейцария и Австрия. Малко по-късно братята добавят Кнухинген и Харц. Площадът на тази чудновата страна е 4 хиляди квадратни метра, цялата й територия е буквално оплетена от 12-километров релсов път, а на повече от 1000 кв. м са разположени различни модели: 900 влака с 14000 вагона (дължината на най-голямата композиция е почти 15 метра), 1200 семафора, почти 300 000 сигнални светлини и още толкова дървета, хиляди къщи и фигурки на хора и животни – всичките изработени по индивидуален проект. Малките влакчета се промушват покрай Скалистите планини и планината Ръшмор, през скандинавските фиорди и швейцарския Мархорн, преодоляват шестметрови стръмни планински склонове. В този свят като в истинския се организират концерти, различни празнични мероприятия, случват се пътнотранспортни произшествия, има аварии, стачки, пожари, които гасят пожарни команди, дошли от всички краища на страната. Навсякъде животът си тече по реда си – дори денят сменя нощта. И всичко това се управлява мъдро от 40 компютъра. За да се появи това чудо, са били нужни около 8 милиона евро, 4000 тона стомана и над 600 000 часа усърдна работа. Засега. Защото работата тук не свършва никога – през 2014 година предстои Miniatur Wunderland да завоюва нови територии – Франция, Италия, Африка, Индия и Великобритания. А железният път да стане дълъг цели 20 км. И нищо чудно – желанието да изненадаш и впечатлиш не познава граници. И слава богу.