Стоухендж

Тук може да видиш следи от праисторическите хора. Изчезнали племена, оставили следи навсякъде. И тези огромни камъни са част от тях. Така Шерлок Холмс описва в писмо до д-р Уотсън мястото, към което се отправяме днес.

Камъни, и още камъни – големи, малки, повалени, изправени, подредени във формата на буквата П. Сякаш някакъв гигант е захвърлил тук своите кубчета, оставяйки недостроена къщата, която е смятал да прави.

А между тях днес се разхождат само туристите и вятърът. Първите с удивление слушат разказа на екскурзоводите за загадките на тези места, а вятърът не се учудва на нищо. Все пак той е тук вече няколко хилядолетия – от момента на построяването на Стоунхендж, предполага се в периода  1900 – 1960 г. пр. н. е.

Една от загадките на това място са строителните материали. Учените обясняват, че блоковете тук са от различен вид – долерит, пясъчни, риолит (вулканична лава) и варовикови туфи. И това, което е най-интересно – най-близкото находище на тези видове е в Уелс, на четири часа път с кон. Как древните хора са довлачили дотук тези огромни сини каменни късове с общо тегло над 400 тона? Изследователите са на мнение, че това се се случило с канута по вода. На въпроса, как са стигнали другият вид камъни, наричани сивата овца, най-тежки измежду всички, чиито находища са на около 30-тина километра, обаче отговор и до днес няма. Смята се, че даже 1000 души не са в състояние да доставят тези 50-тонни късове на строителната площадка за по-малко от седем години.

Защо е бил този титаничен труд? За какво им е било това място на прадедите на англичаните?

Някои смятат, че това е била обсерватория – неслучайно в деня на лятното слънцестоене слънцето се издига точно над един от камъните, наричан Петата. Други пък са уверени, че тук древните са изучавали математика – защото различните елементи са подредени така, че образуват определени математически знаци. Други пък наричат мястото компютърът на каменната ера.

Най-точното определение на Стоунхендж обаче все пак е свидетелство за неограничените човешки възможности.

Два символа на Лондон – през мъглата и вековете

Днес се отправяме към една от най-старите крепости на мъгливия Албион. За десет века тя е изпълнявала функциите на затвор, министерство на финансите, укрепление, кралска резиденция, монетен двор, арсенал, първата кралска обсерватория, че даже и на зоопарк. Разбира се, че става дума за Лондонския Тауър. Той е бил една от най-укрепените и непристъпни средновековни цитадели. Влизането в нея не само било изключително трудно, но и на практика било абсолютно невъзможно да се случи незабелязано. Затова не е чудно, че през 1100 г. тук се установява и първият затвор. За дълги години мястото се превръща в синоним на тъмница за високопоставени особи и аристократи. Стените още помнят височайшите особи - царете на Франция и Шотландия, минали оттук, както и членовете на семействата им; а ако можеха да говорят, щяха да разкажат за кървавите убийства и екзекуции: тук са убити Едуард Пети и по-малкият му брат и Хенрих Шести. Три кралици също са завършили земния си път на това място – Ан Болейн, Джейн Грей и Катрин Хауърд. На кървавата и страшна история на крепостта е сложена точка през 1747 г., когато тук е провежда последната екзекуция, макар че през 20 век, по време на Първата и на Втората световна война, печалната й слава е възродена за кратко, когато в нея са били държани военнопленници и шпиони. От самото си създаване и до момента съоръжението винаги е било охранявано. Само че задълженията на днешните охранители нямат нищо общо с тези на предшествениците им – днес те са по-скоро гидове и провеждат турове за туристите. Не толкова лежерно обаче е ежедневието на охраната на кралското съкровище - и до момента тя ежеминутно бди над скъпоценностите на империята. А със сигурност има какво да се пази. Сред драгоценните камъни, с които са украсени короната и скиптърът, посетителите могат да видят и части от най-големия диамант, откриван досега – Кулинан. Недалече от това място се намира още един лондонски символ, носещ името на кулата – Тауър Бридж, открит през 1894 г. Решението да се построи мостът над Темза било взето заради увеличения поток от пешеходци и конен транспорт в района на пристанището Ийст Енд през втората половина на 19 в. За построяването на двете му кули и пешеходните алеи са използвани повече от 11 000 тона стомана, а за да бъде защитен металът от корозия, е бил облицован с камъни в готически стил. Цялото това великолепие е струвало на кралската хазна астрономическа сума, но пък, който го е видял, може да потвърди, че всяка похарчена лира си струва.

Велинград и красивите Родопи

Велинград определено е едно от градчетата в България, което всеки трябва да посети. То е едновременно и курорт, но въпреки това все още не се е обезличил и не е барикадиран от хотели. Мястото се слави с красотата и спокойствието си, с минералните си, лечебни извори, рехабилитация, СПА услуги. Велинград е идеално място за релакс, а също така се предпочита и за абитуриентски балове, студентски празненства и други поводи.

Паркът Клептуза и обявен за защитена местност. Там извира най-големият карстов извор в България, има огромно разнообразие на растителност, както и много вековни дървета. В Клептузата можете да покарате водно колело, да пиете по бира, или просто да се разходите - все пак той е едно изключително красиво и романтично място.

Забележителностите около Велинград не са малко - Белмекен, язовир Батак и Цигов чарк, средновековната крепост Цепина, от която са управлявани Родопите, пещерата Лепеница и много други. Елин Връх е най-близкият и подходящ за изкачване връх до града, който разполага с добре поддържана екопътека и при хубаво време от центъра на града до върха се стига за по-малко от три часа пеша. Предвид това, че се намира в Родопите, около градчето има много други природни красоти, на които си заслужава да се насладите. 

Ако решите да отидете на почивка във Велинград имате голям избор от места за настаняване: хотели от всички звезди, къщи за гости, вили, дори отделни стаи под наем в неформална обстановка. Туристически градът е добре развит, с множество заведения от всеки тип.
Определено това е едно от местата в България, които са препоръчителни за почивка, а и се намира само на около час и половина с кола както от София, така и от Пловдив.

Лондонската Мека на пазаруването

След уникалната еднотипност на древните мюсюлмански селища в Сахара днес попадаме на едно далеч по-шарено място в английската столица – уличния пазар Камдън таун. Тук можете да закупите африкански барабани и дрехи на известни дизайнери, перуки ала Лейди Ди, пачуърк и индийски бижута, всякакви дрънкулки в хипи стил, стари книги и антични предмети. Не се учудвайте и ако от някое дюкянче ви подканят да опитате вълшебни гъби, защото сте попаднали на най-известния битпазар в Лондон – своеобразен рай за представителите на различни субкултури. В този харизматичен бохемски район, разположен в северната част на столицата на Великобритания, още в средата на 20 век съвсем охотно се установяват представители на творческия “ъндърграунд” – писатели, художници, журналисти. Така че няма нищо чудно в пищността и цветността на атмосферата, царяща тук. Неразделна част от нея става и прочутата по цял свят търговска част – на която се предлагат не просто стоки, а тенденции. Именно от тази улица тръгва така наречената готик мода в дрехите, кубинките “Doc Martens” и британската попмузика. Именно тук от цял свят се стичат хиляди изкушени от модата в търсене на изключителност – в пазарни почивни дни през Камдън таун минават над 100 000 души. И нищо необичайно - все пак това е едно място, където се продава не особено скъпо, а могат да се намерят наистина уникални неща. Освен стоките обаче, интерес за любопитния поглед на туристите и шопинг маниаците представляват шарените местни магазинчета – ателиета и кафенета, заведения за бързо хранене, магазини за мебели, компактдискове, антикварни стоки, колекционерски предмети – всичките до едно с дизайнерски фасади. Самата пазарна улица пък е разделена на различни части, носещи и различни имена. Това деление обаче е съвсем условно, тъй като по правило увлечените в покупките туристи и посетители, с широко отворени от разнообразието очи и пълни чанти, прибягват от магазин в магазин и въобще не забелязват, че са попаднали от една част на прочутата търговска мека в друга. С две думи, ако искате да опровергаете поговорката “Очи пълни, ръце празни”, не се колебайте – търговската част на Камдър таун е вашето място.

Една малка вселена в сърцето на Сахара

От високия архитектурен стил на австрийската столица и пищността на катедралата Карлскирхе днес поемаме по път, който ще ни отведе в центъра на Сахара, в долината Мзаб, до самобитността и колорита на построените преди повече от десет века селища на берберските мюсюлмани ибадити. Макар и толкова старинни, тези укрепени градове са се съхранили отлично и до наши дни и към момента са удивително добре приспособени към съвременната архитектура на района. Издигнати на възвишения, още при появата си те предвидливо били оградени от палмови дървета, които да обезпечат така драгоценната в сушата и горещината на пустинята сянка. Във всяка една от тези миниатюрни крепости, заобиколени от високи стени, има джамия, минаре, което изпълнявало и ролята на стражева кула, както и мавзолей.

В миналото джамиите, които били замислени като своеобразни крепости и като последен бастион в случай на обсада, имали всичко необходимо – от собствен боен арсенал до запаси от храна. Изключително интересна е подредбата на домовете в тези древни градове крепости – всички те са разположени в очертанията на кръг. Концентричните кръгове са разпръснати като вълни на вода, тръгват от джамията, намираща се в центъра, и стигалт до защитните стени в края. Самите къщи пък са абсолютно еднотипни, без значение какъв е статусът на живеещите в тях, и всичките са с формата на куб – като знак за интимността и самостоятелността на всяко семейство. Обикновено те са на четири нива: започват с партерен етаж, където в делник и празник се събира цялото семейството, а на най-високия етаж е мъжкото царство – логично, като се има предвид първостепенната роля на мъжете на тези географски ширини. Като по правило между отделните къщи има закрити стълби, по които съседите могат да общуват по всяко време – нещо като нашите комшулуци. Истински архитектурен и културен шедьовър в сърцето на сахарските пясъци са тези укрепени градчета - с тесните си улички, с белите и кремави домове, с уникалните местни пазарища. Един своеобразен музей на тукашния живот на открито, който си струва да бъде посетен. Не само заради пътуването и опознаването на нови и екзотични места, а и заради усещането за хармония и цялостност, което остава.