Днес се отправяме към една от най-старите крепости на мъгливия Албион. За десет века тя е изпълнявала функциите на затвор, министерство на финансите, укрепление, кралска резиденция, монетен двор, арсенал, първата кралска обсерватория, че даже и на зоопарк. Разбира се, че става дума за Лондонския Тауър.
Той е бил една от най-укрепените и непристъпни средновековни цитадели. Влизането в нея не само било изключително трудно, но и на практика било абсолютно невъзможно да се случи незабелязано. Затова не е чудно, че през 1100 г. тук се установява и първият затвор. За дълги години мястото се превръща в синоним на тъмница за високопоставени особи и аристократи. Стените още помнят височайшите особи - царете на Франция и Шотландия, минали оттук, както и членовете на семействата им; а ако можеха да говорят, щяха да разкажат за кървавите убийства и екзекуции: тук са убити Едуард Пети и по-малкият му брат и Хенрих Шести.
Три кралици също са завършили земния си път на това място – Ан Болейн, Джейн Грей и Катрин Хауърд.
На кървавата и страшна история на крепостта е сложена точка през 1747 г., когато тук е провежда последната екзекуция, макар че през 20 век, по време на Първата и на Втората световна война, печалната й слава е възродена за кратко, когато в нея са били държани военнопленници и шпиони.
От самото си създаване и до момента съоръжението винаги е било охранявано. Само че задълженията на днешните охранители нямат нищо общо с тези на предшествениците им – днес те са по-скоро гидове и провеждат турове за туристите. Не толкова лежерно обаче е ежедневието на охраната на кралското съкровище - и до момента тя ежеминутно бди над скъпоценностите на империята. А със сигурност има какво да се пази. Сред драгоценните камъни, с които са украсени короната и скиптърът, посетителите могат да видят и части от най-големия диамант, откриван досега – Кулинан.
Недалече от това място се намира още един лондонски символ, носещ името на кулата – Тауър Бридж, открит през 1894 г. Решението да се построи мостът над Темза било взето заради увеличения поток от пешеходци и конен транспорт в района на пристанището Ийст Енд през втората половина на 19 в. За построяването на двете му кули и пешеходните алеи са използвани повече от 11 000 тона стомана, а за да бъде защитен металът от корозия, е бил облицован с камъни в готически стил. Цялото това великолепие е струвало на кралската хазна астрономическа сума, но пък, който го е видял, може да потвърди, че всяка похарчена лира си струва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар