Камъни, и още камъни – големи, малки,
повалени, изправени, подредени във формата на буквата П. Сякаш някакъв гигант е
захвърлил тук своите кубчета, оставяйки недостроена къщата, която е смятал да
прави.
А между тях днес се разхождат само туристите и
вятърът. Първите с удивление слушат разказа на екскурзоводите за загадките на
тези места, а вятърът не се учудва на нищо. Все пак той е тук вече няколко
хилядолетия – от момента на построяването на Стоунхендж, предполага се в
периода 1900 – 1960 г. пр. н. е.
Една от загадките на това място са
строителните материали. Учените обясняват, че блоковете тук са от различен вид
– долерит, пясъчни, риолит (вулканична лава) и варовикови туфи. И
това, което е най-интересно – най-близкото находище на
тези видове е в Уелс, на четири часа път с кон. Как древните хора са довлачили
дотук тези огромни сини каменни късове с общо тегло над 400 тона?
Изследователите са на мнение, че това се се случило с канута по вода. На
въпроса, как са стигнали другият вид камъни, наричани сивата овца, най-тежки
измежду всички, чиито находища са на около 30-тина километра, обаче отговор и
до днес няма. Смята се, че даже 1000 души не са в състояние да доставят тези
50-тонни късове на строителната площадка за по-малко от седем години.
Защо е бил този титаничен труд? За какво им е
било това място на прадедите на англичаните?
Някои смятат, че това е била обсерватория –
неслучайно в деня на лятното слънцестоене слънцето се издига точно над един от
камъните, наричан Петата. Други пък са уверени, че тук древните са изучавали
математика – защото различните елементи са подредени така, че образуват
определени математически знаци. Други пък наричат мястото компютърът на
каменната ера.
Най-точното определение на Стоунхендж обаче
все пак е свидетелство за неограничените човешки възможности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар