Една малка вселена в сърцето на Сахара

От високия архитектурен стил на австрийската столица и пищността на катедралата Карлскирхе днес поемаме по път, който ще ни отведе в центъра на Сахара, в долината Мзаб, до самобитността и колорита на построените преди повече от десет века селища на берберските мюсюлмани ибадити. Макар и толкова старинни, тези укрепени градове са се съхранили отлично и до наши дни и към момента са удивително добре приспособени към съвременната архитектура на района. Издигнати на възвишения, още при появата си те предвидливо били оградени от палмови дървета, които да обезпечат така драгоценната в сушата и горещината на пустинята сянка. Във всяка една от тези миниатюрни крепости, заобиколени от високи стени, има джамия, минаре, което изпълнявало и ролята на стражева кула, както и мавзолей.

В миналото джамиите, които били замислени като своеобразни крепости и като последен бастион в случай на обсада, имали всичко необходимо – от собствен боен арсенал до запаси от храна. Изключително интересна е подредбата на домовете в тези древни градове крепости – всички те са разположени в очертанията на кръг. Концентричните кръгове са разпръснати като вълни на вода, тръгват от джамията, намираща се в центъра, и стигалт до защитните стени в края. Самите къщи пък са абсолютно еднотипни, без значение какъв е статусът на живеещите в тях, и всичките са с формата на куб – като знак за интимността и самостоятелността на всяко семейство. Обикновено те са на четири нива: започват с партерен етаж, където в делник и празник се събира цялото семейството, а на най-високия етаж е мъжкото царство – логично, като се има предвид първостепенната роля на мъжете на тези географски ширини. Като по правило между отделните къщи има закрити стълби, по които съседите могат да общуват по всяко време – нещо като нашите комшулуци. Истински архитектурен и културен шедьовър в сърцето на сахарските пясъци са тези укрепени градчета - с тесните си улички, с белите и кремави домове, с уникалните местни пазарища. Един своеобразен музей на тукашния живот на открито, който си струва да бъде посетен. Не само заради пътуването и опознаването на нови и екзотични места, а и заради усещането за хармония и цялостност, което остава.